Билки

vanga

„Бог е дал на всеки народ билките, с които да се лекува на неговата земя…. “ Ванга

В България съществува голямо разнообразие на растителни видове. Климатичните и природни условия благоприятстват този факт. Нещо повече – страната ни се слави като една от най-богатите на лечебни растения в Европа. Благодарение на разнообразните климатични и почвени условия българските билки съдържат висок процент биологично активни вещества. Те са богати на разнообразни химични съединения: алкалоиди, гликозиди, сапонини, полизахариди, танини, флавоноиди, лигнани, кумарини, етерични и тлъсти масла, витамини, микроелементи и др. В тях тече живителният сок на земята на българите и затова те носят здраве и сила, красота и мъжество, любов.

Билките, още наричани лечебни растения, лечебни треви, обхващат голяма група растения, които се използват в медицинската и ветеринарно медицинската практика за профилактика и лечение на болести.

В своите книги Мария Требен споделя: „Един стар пастор не преувеличава, като твърди, че за всяка болест е пораснала билка. Колкото повече се задълбочавам в билколечението, толкова по-големи чудеса преживявам. Всяка година умират много хора по мъчителен начин от ракови язви, макар че против тях има лечебни билки.  А колко по-здрави и по-жизнерадостни бихме могли всички ние да бъдем, ако проявявахме по-голямо разбиране към тях! В очите на непросветените те са просто плевели. Започнете да ползвате билките и всичките ви оплаквания постепенно ще изчезнат.“

Макар и в малки количества, билките съдържат лекарствено-активни вещества, които благотворно влияят на човешкия организъм. Наред с тях съдържат и придружаващи вещества, които могат да подсилят ефекта на лечебното вещество или да окажат вредно влияние. Много билки все още не са изследвани и взаимодействието от съдържащите се в тях вещества не е известно. След сериозни съвременни изследвания обаче са доказани лечебните свойства на много билки, използвани от древността. Активните вещества се съдържат в най-голяма степен в листата и цветовете на растенията.

В най-голяма степен, активните вещества в билките са алкалоидите – органични вещества с основен (алкален) характер, съдържащи азот. Съдържат се основно в цветните растения. Изследване на 193 странджански билки показало наличие на алкалоиди в 119 от тях. Другите активни вещества с широко разпространение сред билките са гликозидите. Гликозиди и алкалоиди се съдържат в 2/3 от използваните от човечеството лечебни треви.

Търсенето на по-щадящи и по-меки лекарствени средства, които не притежават странични ефекти и противодействия, обусловиха възраждането на интереса към фитотерапията в края на ХХ и началото на ХХІ век.

Билките или както често ги наричат „лекарства от Природата“ хилядолетия наред са основните достъпни лекове за заболяванията, на чиято база е стъпила и конвенционалната медицина, която се е научила как да използва вече извлечени и пречистени активни вещества от растенията. Силата на билките е безспорна, а достъпността им ги превръща в природно и ефективно средство за лечение и поддържане на добър тонус и здраве.

Само преди четвърт век растителната медицина беше твърде периферно звено в познанията и практиките на болшинството здравни специалисти. Огромното количество научно потвърдени факти обаче постепенно си казва думата и днес ние се радваме на един ренесанс на фитолечението, като едно от най-старите и опитно потвърдени методи. Освен това, имаме възможност да детайлизираме много фактори, които оказват въздействие върху резултатността на билковото въздействие.

В днешно време лечебните растения не се разглеждат компактно, както това са правили древните медици. Някои от тях се приемат за храни, други – като хранителни добавки, трети – като суровини за фармацевтичната промишленост, четвърти – като използващи се главно в козметиката и т.н. Във всички случаи, действието им зависи не само от тяхното качество, усвоимост и дозировка, но и от времето, когато се приемат, от съчетаването им с други средства и разбира се – от индивидуалните особености на съответния организъм.

Маслената настойка от билки и лечебни растения е най-продължителното и трудоемко обработване на билките. Тук се дава акцент на етеричномасленото съдържание в билките, което най-добре се поема от маслата, в които се накисва (по стари рецепти се пържи в тях, но съвременна тенденция е това да се избягва, поради разрушаване на ред полезни компоненти и образуване на вредни такива). Екстрахиращите масла следва да са много качествени, а готовите мехлеми, приготвени от маслената настойка (за външна омекчаваща, антивъзпалителна, противоязвена и друга употреба) да се съхраняват на тъмно и хладно.

НЕВЕН – CALENDULA OFFICINALIS – Спира възпаленията, лекува рани

Ярката окраска на цветовете – жълто и оранжево показва, че растението има високо съдържание на ефикасни съставки. Познато е от Средновековието като лечебно растение с антимикробно и противовъзпалително действие. Често се споменава в индийската религиозна и популярна култура. Името му на български означава буквално „не вехна“ (диал. „не вена“). Невенът заема значително място сред родните билки – той има силно противомикробен и противовъзпалителен ефект. Действа и спазмолитично, намалява спазмите на гладката мускулатура на кръвоносните съдове и вътрешните органи. Този ефект се дължи на флавоноидите, които освен това помагат на организма да се справи с различни алергени, вируси и канцерогенни вещества. Ето защо билката се използва в противовирусни, противоракови и противоалергични фармацевтични продукти. Средствата за нанасяне разработени на базата на невен спомагат възстановяването на тъканите, бързото заздравяване на рани и хемороиди, псориазис. Използват се цветовете на невена. Тяхната най-прочута активна съставка е календула сапогенин, но цветовете освен това съдържат сапонини, гликозиди, етeрични масла, каретоноиди, ксантофили, горчиви вещества и растителен клей (слузни вещества).

Съдържание на елементи: Невенът съдържа етерично масло, фитонциди, сапонини, каротин, флавоноиди, дъбилни вещества, слузни вещества, алкалоиди, ензими, смоли, глюкозиди, витамин С, органични киселини и др.

Лечебно действие и приложение:

Цветовете на невена имат предимно външно приложение. Мехлемът с невен се използва при трудно зарастващи рани, инфекции на ноктите и язви по краката. Лекува брадавици и краста, при разширени вени, отоци и разтеглени мускули, следоперативни рани и рани от изгаряне, рани с кръвонасядания, рани от залежаване, при абсцеси, циреи и гъбички по краката, при пигментация на кожата, при старчески петна.

Мехлем с невен се използва при навяхвания и изкълчвания, абцеси, контузии и изгаряния, всякакви наранявания на кожата. Приеман вътрешно под формата на чай, невенът се препоръчва за жлъчни оплаквания, леки стомашни колики и болезнена менструация. Приятният цвят на невена го прави любима съставка в много чайове. Жабуренето с отвари от невен се препоръчва при възпаления на устната лигавица.

АЛОЕ ВЕРА

Екстрактът от Алое Вера намира широко приложение в козметиката и алтернативната медицина заради неговите лекуващи и облекчаващи свойства. Алое Вера, за разлика от всички останали билки е цяла аптечка на природата.В него науката е открила досега над 150 активни вещества. При това спектърът започва от А като Acemannan (ацеманан) и достига до Z като Zink (цинк). Някои съставки се съдържат само в ниска концентрация и именно в това е тайната на Алое – не в единичното действие на отделното витализиращо или управляващо вещество, а в комплексното въздействие на всички вещества, което дава възможност Алое Вера да постига множество положителни ефекти. Още в древността е било известно неговото облекчаващо действие при: наранявания и изгаряния на кожата, заразяване с гъбички и паразити, гнойни рани, мигрена, слънчево изгаряне и много други заболявания. С него се лекуват още мехури, порязвания и охлузвания, кожни раздразнения, влиза в състава на различни разкрасяващи продукти. Също така помага и при опарване от различни растения, например от коприва или одраскване от домашния ви любимец, екземи, ужилване, ухапване от насекоми, използва се масово в дерматологията за заличаване на белези. Добавено към козметика за кожа има омекотяващо и регенериращо действие, а също така забавя симптомите на стареене и е успешен лек срещу акне. Алое Вера също така предпазва кожата от вредното въздействие на токсините в околната среда, като оформя защитен слой. В допълнение към всичко това подпомага премахването на мъртвия слой клетки от повърхността на кожата (ексфолиране).

Възстановяването на здравия и нормален вътрешен диаметър на капилярите е най-важното от въздействията на Алое Вера. Активните съставки на Алоето въздействат върху микроскопичните кавернозни телца по вътрешните стени на капилярите. При много хора те са увеличили обема си. Продуктите от Алое въздействат върху тези кавернозни телца и обемът им може отново да спадне, кръвта започва да тече по-добре и снабдяването на тъканите и клетките се възстановява.

Там, където снабдяването с кислород се осъществява нормално, тъканите, клетките и органите могат да се регенерират. Киселините отново се неутрализират, отровите и шлаките бавно се изхвърлят. Освен като прекрасен овлажнител, растението в крема Ви може да ви е от полза за предпазването и премахването на тъмните петна и кожните пигментации.

Като профилактично средство при лъчева терапия се прилагат мази с алое, тъй като повишават издръжливостта на кожата спрямо действието на рентгеновите лъчи.

Съдържание на елементи: полизахариди, мастни киселини, аминокиселини, витамини А,С,В, минерали

АРНИКА 

Помага при изкълчвания и натъртвания

Съдържа хеленалин, който действа болкоуспокояващо, противовъзпалително и антисептично. Това го прави добър помощник при натъртвания, възпаления на вените, подутини и ревматизъм. Прилага се и като тинктура или мехлем. Арниката е едно изключително подходящо за култивиране лечебно, етеричномаслено и медоносно растение, но за съжаление, абсолютно непознато, като такова у нас. В Западна Европа тази е сред най-отглежданите. Малко хора знаят, че през на Втората световна война руската и германската армии са били снабдени с хомеопатичните лекарства от тази билка. Мощната лечебна сила се крие в нейните съставки. В красивите цветя на билката се крият цели 150 на брой активни вещества. Навярно най-важната от тях е силициевата киселина, която позволява на Арниката да оказва толкова силна и лечебна сила. Тази киселина регулира външните и вътрешни възстановителни процеси в човешкото тяло. Тя е изключително важна в случаи на мускулни и тъканни травми, защото именно тя активизира самолечителните сили на нашия организъм. При външно приложение (мехлем) има противовъзпалително и противомикробно действие. Използвана от векове в традиционната народна медицина днес Арниката е сертифицирана като лечебно средство за външно приложение при кървящи рани, кожни инфекции, леки измръзвания, натъртване, навяхване, изкълчване, хеморагия (излизане на кръв извън кръвоносните съдове при нарушаване на целостта им), екхимози (преминаването на кръвта от разкъсаните кръвоносни съдове в подкожната тъкан, маркирано с лилаво оцветяване на кожата) и хематоми при най-малкия удар, невралгия, пред- и постоперативни грижи, следродилен период, хематоми по главата на новородено, акне, розацея, действа успокояващо и лекуващо при варикозни изменения на вените на краката. нараняване след удари и падане. Терапията на леки навяхвания с Арника е много популярен метод за облекчаване на болки. Билката подобрява кръвообращението, повишавайки притока на хранителни вещества към мускулите и едновременно с това стимулира разграждането на определени странични продукти, като млечната киселина например, отделени при травмата.

Съдържание на елементи: Арницин – багрилно вещество, етерично масло, горчиво негликозидно вещество, хеленалин, флавоноиди, смола, каротиноиди, аскорбинова киселина, танини, холин, инсулин, фруктоза и др .

БЯЛ РАВНЕЦ Achillea millefolium

Засилва храносмилането и имунната система, пречиства жлъчката, укрепва костите, действа срещу вътрешни и външни кръвоизливи. Екстрактът от бял равнец заздравява раните, притежава обезболяващо, противовъзпалително и противоалергично свойство. Оказва бактерицидно, антисептично, дезинфекциращо действие, значително ускорява процесите на регенерация и епителизация на раните и натъртвания. По-нови идеи за употреба са свързани с маслената настойка. Тя може да се използва за трудно зарастващи и кървящи рани. Белият равнец се прилага при лечение на рани, циреи, кожни обриви, стомашни и чревни възпаления. Поради лечебните си свойства е едно от най-популярните растения в народната медицина. Извлекът от бял равнец активизира действието на фибрина, но никога не води до образуването на тромби. В основата на кръвоспиращия ефект стои увеличаването броя на тромбоцитите и скъсяването времето на съсирване. Мехлем с бял равнец се прилага при циреи, екзема, пъпки, мазна кожа, за отваряне на порите, възпалени зърна на гърдите, заздравяване на рани, хемороиди.

Съдържание на елементи: Дрогата съдържа 0,1 – 0,5% етерично масло (чиято главна съставка е хамазуленът (50%)), циенол, туйон, камфора, борнеол, сложни естери, горчивото вещество ахилеин, холин, танини, апигенин, слузни вещества, инулин, аскорбинова киселина, витамин С, К и др. Противовъзпалителното действие на белия равнец се дължи главно на дъбилните вещества и етеричното масло. Азуленът може да се съдържа до 20% в маслото. В периода на цъфтене дрогата е с най-богато съдържание на азулени. В сравнение с диворастящите, в култивираните растения съдържанието на азулени може да се увеличи до 2 пъти.

Действие : Извлекът от бял равнец активизират действието на фибрина, но никога не водят до образуването на тромби. В основата на кръвоспиращия ефект стои увеличаването броя на тромбоцитите и скъсяването времето на съсирване. Външно белият равнец се прилага при циреи, екзема, пъпки, мазна кожа, за отваряне на порите, възпалени зърна на гърдите, заздравяване на рани, хемороиди.

ГЛОГ – CRATAEGUS MONOGYNA

Основна фитосуровина за подобряване на артериалното кръвооросяване, включително на сърцето и мозъка. Меко се регулира и хипертоничната нагласа, при това без да се сваля особено кръвното налягане при хора, при които то е нормално. По нови данни билката има и противовирусно действие. Действието на плодовете, богати на антоциноиди, може да допълва флавоноидното богатство на цветовете и листата. Употреба: Използва се за лечение на сърдечно-съдови заболявания – леки форми на хипертония, сърдечни неврози, гръдна жаба, атеросклероза, безсъние, нервна възбуда, повишена функция на щитовидната жлеза и др. Подобрява кръвообращението на крайниците, справя се със свободните радикали благодарение на своите антиоксидантни свойства

Съдържание на елементи: В листата на глога се съдържат различни активни съставки хиперозит, крерцетин, витексин , кафената и хлорогенова киселина, левкоцианидин, катехин и др.

ГРАДИНСКИ ЧАЙ – SALVIA OFFICINALIS

Градинският чай съдържа етерично масло, сапонини, дъбилни вещества, гликозиди, горчиво вещество, смолисти вещества, катехини, органични киселини, пентози, восъци, аминокиселини, каротини, фитонциди, витамини В1 и С, провитамин А и др. Употреба: дъвче се за здрава уста и свеж дъх, за третиране на трудно заздравяващи рани и екземи, срещу обилно потене, хемороиди, при гърлобол, ларингит, трахеобронхит, кашлица, като антиоксидант, подобряване на паметта в напреднала възраст, повишава умствената и физическа работоспособност, безсъние, слабост и депресия, при възпаление на стомаха и червата

Съдържание на елементи: Градинският чай съдържа етерично масло, сапонини, дъбилни вещества, гликозиди, горчиво вещество, смолисти вещества, катехини, органични киселини, пентози, восъци, аминокиселини, каротини, фитонциди, витамини В1 и С, провитамин А и др.

ДЖИНДЖИФИЛ – ZINGIBER OFFICINALE

Западните билкари го смятат за добър стимулант на кръвообращението, който увеличава притока на кръв към повърхността и това го прави ценно средство при подуто измръзнало място и слабо кръвообращение към крайниците. Чрез подобряване на кръвообращението, джинджифилът помага за повишаване на кръвното налягане. Тъй като той стимулира периферната циркулация се затоплят крайниците. При ревматоиден артрит, мускулни оплаквания, причинени от пренапрежение, лумбаго или за костни наранявания.

Съдържание на елементи: В джинджифила се съдържа етерично масло, протеини, липиди, лецитин, горчиво-парливи съставки, мазнини, нишесте, смоли, танини, полизахариди, флавоноиди, аминокиселини, витамини С, В1, В2 и А, соли на магнезий, фосфор и калций и др.

ДЪБОВА КОРА

Противовъзпалителните свойства на дъбовата кора правят продуктите от нея подходящи за почистване на лицето, за предотвратяване на акне, екземи или други дерматологични проблеми. Също така добре повлиява и при гнойни рани, хемороиди, възпаление на венците и лош дъх в устата. Употребява се също при различни обриви, ужилвания, ухапвания от змии и др. Българската народна медицина препоръчва употребата на дъбовите кори още при силна и продължителна менструация, малокръвие, скрофули, кръвохрачене, повръщане на кръв, дизентерия, глисти, албумин, малария, кашлица, бронхит, лош дъх на устата, киселини и болки в стомаха и др.

ЖИВОВЛЯК ШИРОКОЛИСТ – PLANTAGO MAJOR L.

От голямото изобилие на лечебни растения живовлякът изглежда е бил разпространен в миналото също толкова, колкото и днес и се е радвал на много добро име. Живовлякът е бил владетелят на пътищата и расте още от първобитно време за дар на хората. Широколистният живовляк е една от най-ефикасните билки за заздравяване на рани и особено на тези, които са вторично замърсени. Силициевите соли в билката влияят благоприятно при заболявания на съединителната тъкан. При мъчно заздравяващи рани, циреи, гъбични заболявания. Живовлякът притежава изразено антибактериално и антиалергично действие, при младежки пъпки и кожни заболявания, за заздравяване вторично замърсени рани, отоци от удар и циреи.

Съдържание на елементи:

Теснолистият живовлек съдържа гликозиди, флавони, танини, слузни вещества, фенолни киселини, ферменти, витамин С и др. Широколистният живовляк съдържа флавоноиди, фенолни киселини, натриеви, калиеви и силициеви соли, гликозиди, сапонини, алкалоиди, ензими, каротини, горчиви вещества, слузни вещества, витамин С, К и др.

ЖЪЛТ КАНТАРИОН – HIPERICUM PERFORATUM

Народното наименование на билката е „христова кръв“ или „христова чудотворка“, това е антисептично, противовъзпалително природно средство за третиране на обриви, изгаряния. Действа противомикробно, ранозаздравяващо и противоязвено, тонизира нервната система, има подчертан кръвоспиращ ефект, за бързо заздравяване на отворени рани. Съставката хиперицин има меко антидепресивно действие. Вече стана традиционно ползването на жълтия кантарион като антидепресивно средство, даже по-изразен ефект, според съвременните проучвания, се откроява при зимните депресии, свързани с недостиг на светлина. Научно е доказано, че наистина помага при леки до средно тежки депресии. Ефектът се усеща след 4 до 6 седмици. В тази връзка, може да е полезно да се приема и от обездвижени хора, които рядко се извеждат на слънце. Тъй като активните съставки в случая са предимно маслено разтворими, за предпочитане е да се приготвят мехлеми от тази билка. Много е ефективен мехлемът от цветове и листа, който има изразено раноцелебно и противоязвено действие. В някои случаи на употреба е докладван ефект на фоточувствителност – това е състояние на свръхчувствителност към слънчева светлина, което може да е съпроводено с ултравиолетови изгаряния на кожата. Да не се прилага, когато предстои поява на слънце! Чайовете, от своя страна, съдържат повече водоразтворими танини и са полезни при възпалителни процеси на носоглътката и по хода на храносмилателния тракт, както и външно – при кървящи венци и кожни проблеми.

Съдържание на елементи: хиперицин, флавоноиди, хиперфорин, фенолни киселини, етерични масла, дъбилни вещества, фитонциди, каротини, никотинова киселина, багрила и др.

ЗДРАВЕЦ И ИНДРИШЕ

Отново две сходни растения, които са ефективни предимно в прясно състояние, като маслени извлеци или разредени етерични масла. И двете билки имат висок лечебно-превантивен потенциал. Даже от саксиите, те отделят на много метри около себе си летливи съставки с противомикробно и емоционално регулиращо действие. Полезни са и при склонност към кървене, както и за смъкване на повишеното кръвно налягане. Маслените форми външно са полезни при трудно зарастващи рани, разширени вени и др.

Съдържание на елементи: Обикновеният здравец е медоносно растение, съдържащо етерични масла, полифенолни съединения и антиоксиданти, танини, дъбилни вещеста, флобафенов комплекс, каротин и витамин С и др.

КОНСКИ КЕСТЕН – AESCULUS HIPPOCASTANUM L.

Заздравява вените, успокоява възпаленията

Семената му съдържат дъбилни вещества и флавоноиди. Те действат при възпаления, стабилизират стените на съдовете и подобряват кръвния поток. Препарати от конски кестен се прилагат при разширени вени, възпаление на съдовете, хемороиди, сърбеж, подути крака. Подобрява венозното и капилярно кръвообращение, намалява отоците, укрепва съединителната тъкан при костно-ставни и други проблеми. Намалява увеличената склонност към кръвосъсирване, намалява склонността към образуване на съсиреци, при лечение на хемороиди, разширени вени и язви, тромбофлебит, оказва благоприятно влияние при атеросклероза, подобрява храносмилането, при подагра, ревматизъм, ишиас, мускулни болки, в кремове против слънчево изгаряне.

Съдържание на елементи: В конския кестен се съдържат кумаринови гликозиди, титерпенов сапонин, дъбилни вещества, тлъсто масло, флаваноиди, фитостероли, нишесте, белтъчни вещества, алантоин, смолисти вещества, витамини С, В, К. и др.

ЛАВАНДУЛА – LAVANDULA ANGUSTIFOLIA 

В миналото лавандулата е била скъпо растение, което само хората с царско потекло можели да си позволят. Римляните използвали цветовете й за ароматни и релаксиращи бани, тъй като установили, че растението се отразява добре на кожата. Гърците пък били омагьосани от лавандуловия аромат и се научили как да си приготвят парфюм. Известно е, че египтяните също залагали на разкрасителните заложби на цветето.

През годините хората установили, че лавандулата е не само красива и благоуханна, но и полезна за здравето. Така тя навлязла и в медицината. Тя се използва широко и в народната медицина. Освен за изготвянето на различни лекарства, лекарите давали стръкове лавандула на родилките, защото ароматът облекчавал родилните мъки. Днес лавандулата се използва в козметиката, парфюмерията, хомеопатията, в кулинарията и градината.

Приложенията на лавандулата са толкова много, че дори е възможно да не успеем да бъдем напълно изчерпателни. На първо място то има много силно антибактериално действие особено срещу стрептококи, гъбички и вируси. Например маслото от лавандула е един от най-ефикасните съставки за лекуване на кожни раздразнения, гнойни рани и възпаления. Запомнете, никога да не се нанася в чист вид, а само прибавено към мехлем!

Многото терапевтични свойства правят лавандулата едно от най-ценните растения за хората. Основните й действия са балансиране и нормализиране на някои функции на тялото. Най-важното й качество е, че действа успокояващо. Лавандуласе използва принервна възбуда, при неврастения, тя е полезна прибезсъние, премахва спазмите на гладката мускулатура, има и болкоуспокояващо и дезинфекционно действие. Други случаи в които се използва лавандуласаглавоболие иневроза. Лавандула се прилага се в народната медицина при стомашно-чревни колики, при газове в червата. Външно под формата на бани и мехлеми лавандулата действува успокояващо, спомага за бързото облекчаване на кожни обриви, дерматит, бори екземите, влияе върхуревматичнииневралгични болки. Мехлемът с лавандула действа успокояващо и хармонизиращо – премахва стреса и безпокойството, помага срещу безсъние, главоболие, слънчеви изгаряния, успокоява сърбежа, подпомага оздравяването на кожата.

Съдържание на елементи: линалилацетат, линалол, гераниол, борнеол, цинеол, пинен, камфор, кумарин и др. терпени Най-ценен е линалилацетатът, като в зависимост от условията на отглеждане този естер варира от 30 до 60 %, придаващ характерната приятна миризма на растението.

ЛЕСКА – CORILUS AVELLANA

Обикновена леска по-често формира храстовиден хабитус и достига малки размери, но се среща и като дърво с височина до 10 м. Кората е гладка, сиво-кафява, с множество лещанки. Младите клонки са жълтениково-сиви, покрити с жлезисти власинки и осеяни с продълговати лещанки. Пъпките са яйцевидни, покрити с дребни люспи и власинки. Листата са прости, разположени последователно.

Обикновената леска е екологически пластичен вид. Тя е студоустойчиви вид, но расте успешно и при по-топъл климат. Макар че е светлолюбива, понася извесно засенчване и може да се види както на открити места, така и като подлесен елемент. Най-добре расте на богати, дълбоки, рохкави почви.

Като билка: Леската се използва при лечение на Анемия, Апетит (липса), Бъбреци (камъни), Вени (разширени), Хемороиди, Гуша, Диабет (захарна болест), Ендемична гуша, Жлъчка (заболяване), Жълтеница, Кожни болести, Малария, Мускулна система (заболявания), Простата, Задържане на течности и много други.

МАТОЧИНА – MELISSA OFFICINALIS

Една прекрасна билка, етеричните масла на която едновременно успокояват възбудата и спазмите и подобряват умствената работоспособност, регулират високото кръвно и т.н. Иначе се прилага и като тинктура или сух извлек, често като компонент на разнообразни композиции, с насоченост най-вече към функциите на нервната, храносмилателната и женската полова системи. Подходящ е при: херпес, при ревматизъм, за лечение на циреи, при кожни обриви.

Съдържание на елементи: Маточината съдържа етерично масло, флавоноиди, дъбилни, горчиви и слузни вещества, кафеена киселина, ензими, урсолова киселина, олеинова киселина, смола, витамин С, танин, каротин, селен и други микроелементи и др.

МЕНТА

В медицината се използва предимно лютивата мента, най-вече като спиртен извлек или етерично масло. Постига се успокояване на нервите, премахване на спазмите, особено на червата, на коронарните и мозъчните съдове, както и усещане за хладина, поради специфичното й въздействие върху рецепторите. Външно ментово масло е ефективно за намаляване на кожните сърбежи и за масажи при главоболие, коремни спазми, при кожни обриви, сърбежи, натъртвания и циреи, при умора и мускулни болки.

Съдържание на елементи: Листата съдържат етерично масло, терпени, танини, горчиви вещества, никотинова киселина, флавоноиди, изовалерианова киселина , пинен, лимонен, каротин и др

ОРЕХ

Листата регулират действието на щитовидната жлеза и се използват при атеросклероза. Изключително заздравяващо действие върху стените на кръвоносните съдове.

ПОЛСКИ ХВОЩ

Съдържание на елементи: Полският хвощ съдържа сапонини, алкалоиди, флавоноиди, витамин С, каротин, оксалова и силициева киселина, дъбилни и горчиви вещества, белтъци, калий, смоли, разтворими и неразтворими силикати и др. Действие: при атеросклероза, ревматизъм, подагра, при стомашни рани, против нощно напикаване при деца, да промивка на стари гнойни рани, рак на кожата, лишеи, при хемороиди, против потене на краката, за лечение на отоци от различен произход, при разширени вени, при главоболие, ишиас, екземи

РОЗМАРИН

Розмаринът е особено ценен в Гърция, там е популярен като свещено растение. В България също е отдавна познат и ценните му качества са били използвани от отколешни времена. Български знахари приготвяли уникален лек с розмарин за лечение на тежки рани и костни заболявания. В стара Англия е бил символ на вярност, така че от там идва обичаят на сватбата да се носи клонка розмарин. Розмаринът е една от най-широко-спектърните билки. Освен с микробите, тя се бори ефективно и с кожни и ставни проблеми. Тя е безопасна и много полезна за страдащите от астма. Доказано е и свойството ѝ да повишава паметта, което я прави отличен помощник за студенти и ученици, като изследванията са показали, че хората, които са помирисвали етерично масло от розмарин запомняли със 75% повече от онези, които са учили без употребата на този аромат.

Медицинските изследваня доказват неговото нормализиращо действие по отношение на кръвотока в малките, особено мозъчни съдове; общо пречистващия му ефект, главно чрез жлъчката, както и наскоро потвърденото му антираково действие, например за намаляване риска от рецидиви при злокачествен меланом. Растението е източник и на важно етерично масло, с приложения за дихателните пътища, ставите и кръвообращението. То, както и самата билкова подправка, тонизира при ниско кръвно налягане и слаба памет, но за разлика от нея се прилага външно, под формата на масажни масла или мехлем.

СМРАДЛИКА – COTINUS

подходяща е при екземи, гнойни рани, акне, циреи, отоци, потене на краката, противовъзпалително и антисептично. Гнойни, незаздравяващи рани буквално за една нощ заздравяват. Обработена със смрадлика, чувствителната кожа е защитена от метеорологичните условия, не се зачервява, премахва се усещането за опъване, изсушаване, затопляне.

Смрадликата се използва още и за компреси при отоци, акне и след изгаряне. Растението е подходящо и за бани при хемороиди или за вагинални промивки при бяло течение или други възпаления, заради антисептичното с действие. За бани и компреси сухите листа от смрадлика се приготвят по следния начин: 50 грама листа се слагат в 2 литра вряща вода и се варят 20 минути, след което отварата се маха от котлона и се оставя да престои на стайна температура за 1 час.

Съдържание на елементи: Съдържа дъбилни вещества, флавоноиди, галова киселина, етерично масло, кверцетин и др.

Действие: противовъзпалително действие, антисептично действие, кръвоспиращо действие, противогъбични свойства, при лечение на гнойни кожни обриви, рани, циреи, при младежки пъпки

ЧЕРЕН ОМАН

В народната медицина корените на черния оман се използват при кашлица, ларингит, бронхит, туберкулоза, кръвоизливи от носа, повръщане на кръв, продължителна менструация, размекване на костите, колит. Черният оман е изключително растение, което ще ви помогне да почувствате облекчение в ставите и нервите. Мехлемът с билката ще улесни възстановяването на ставните повърхности при изкълчвания, особено при изкълчване на глезена и изкълчване на китката, чиито ставни повърхности са многобройни, защото те притежават по няколко кости и множество сухожилия. След приложение на мехлем от черен оман отоците на ставите спадат и болката намалява. Съдържание на елементи: Корените съдържат алантоин (пуринов дериват) в количество от 0,2 до 0,8%. – доказано е, че алантоинът оказва стимулиращо въздействие върху разрастването на нови фибробласти., още – алкалоиди, нишесте, танини, слузни вещества, скорбяла, дъбилни вещества, холин, смоли, аспарагин, фенолни киселини, тритерпени, калций, витамин В12, етерично масло. Действие: улесняване заздравяването на рани, при циреи, при костни възпаления и счупвания – подагра, ревматизъм

ЧИЛИ, Люти чушки

По богатство на витамин С те надминават даже и лимоните. Сред ценните им биологично активни съставки са и витамин А, каротеноидите, етеричните масла и особено алкалоидът капсаицин в лютите чушки, от който се произвеждат ефективни лечебни препарати. Капсаицинът се характеризира с многообразни физиологични ефекти, като например антиоксидантното действие, което се дължи преди всичко на каротеновата молекула. Той стимулира и действието на нервните окончания, засилва отделянето на ендорфини – хормоните на удоволствието. Положително въздейства върху сърдечно-съдовата система – понижава нивото на холестерола и триглицеридите, потиска тромбоцитната агрегация (слепването на кръвните плочици), разтопява съсиреците. Има данни, че потиска възникването и развитието на някои видове тумори. Локално приложени, препаратите от пипера оказват ревулсивен ефект, зачервяване на кожата, повишение на температурата, намаляване на болката. Тези ефекти на пипера се дължат на способността му да блокира клетките, освобождаващи субстанция „Р“, която е най-вероятният фактор, обуславящ болката и възпалителните компоненти при редица заболявания: ревматоиден артрит, остеортрит, невропатии и други. Най-широко приложение на препаратите, получени от пипера, е локалното. Обикновено те съдържат около 0,025 до 0,075% капсаицин. Този природен продукт, оказва лечебно въздействие при остри и хронични възпалителни заболявания на мускулите и ставите, при херпес зостер, диабетична невропатия, мигрена, след ампутация и мастектомия. Доказано е лечебното му действие и при начални форми на псориазис. Мигренозните кризи, характерни с жестоката си болка, се повлияват посредством назално намазване с мехлем от люти чушки. След три седмици мигренозните пристъпи се разреждат и намаляват по сила.

Едно от най-популярните приложения на препаратите, съдържащи капсаицин, е при ревматоидния артрит и остеоратритите. Проучванията показват, че след третиране с тях в продължение на един месец при около 80% от случаите болката значително се тушира. Благоприятният ефект при начална форма на псориазис се свързва най-вероятно с наличието на субстанция „Р“ в кожата. След прилагане на мехлема от капсаицин скоро сърбежът намалява, зачервяването избледнява и хиперкератозата на кожата се забавя.

Използвани източници:

  1. Станева, Д., Д. Панова, Л. Райнова и И. Асенов. Билките във всеки дом. София, Медицина и физкултура, 1982.
  2. Нешев, Г., И. Ланджев. Билки и билколечение. /Справочник/. МТ, 1994.
  3. Записки на народни лечители

Leave a Reply

UA-50439231-2